Господарите, а поне две добри думи за Вучков?
Проф. Юлиан Вучков си отиде вчера, като от обявата на Карбовски във връзка гибелта му стана ясно и че няма кой да провежда изпращането му.
Професорът би оценил всеобщите реакции след гибелта му - в обществените мрежи и по форумите. От тях проличава, че даже и да е страдал от високо самочувствие, то въпреки всичко не се е разминавало с високото утвърждение, което има към него. А може би има нещо алегорично в това, че Вучков си отпътува таман в Деня на независимостта - той беше изцяло самостоятелен човек и в случай че нещо ми пречи да напиша " един от дребното ", то е, че се чудя дали в последна сметка не е бил просто единственият.
Не ми се ще да бъда свадлив, само че въпреки всичко нещо прави усещане. Големият изчезнал във всичко, което се приказва сега за професора, са Господари на ефира. Предаването не съществува в ефир, само че има дейна страница във Фейсбук, дейни в обществените мрежи разпознаваеми фигури, продуценти, кореспонденти, всевъзможни. Обаче 12 и повече часа след гибелта на най-популярния им воин, никой от там не е споделил нищо. От време на време някои консуматори виждат същото и питат в мнения дали някой там няма да обели две шибани думи за професора. Но вместо това в страницата се качват клипове по какъв начин жена яде гъби за миене на чинии с мирис на лимон. Изглежда съгласно Господарите продължаваме да живеем в оня занимателен свят на ентъртейнмънта и нищо не може да ни отклони от него. А и непрекъснато получавам спонсорирани връзки за Забавното шоу на Рачков. Сигурен съм, че е доста занимателно, изключително за хората, чието схващане за комизъм към момента не се е отдалечило прекомерно надалеч от епохата на подхлъзването върху бананова кора.
Но остави това. С Вучков съществува един грамаден проблем, който никой от продуцентите, които трупаха рейтинг и пари през годините на гърба на професора, няма да има смелостта да признае. И той е, че таман поради Господарите ужасно доста хора години наред живяха с мисълта, че бай Юлиан е смешник, изветрял дъртофелник, маргинал от кабеларките, който се нуждае от логопед, психиатър и санитар. Но евентуално не съм бил единственият, който е минал през немалка изненада. Тази изненада настъпваше постоянно, когато в началото това, което си виждал от него, бяха фрагментираните смехории от света на бързия монтаж, пискливия смях, напомпания водещ, фалцетното лигаване, евтините лафове и дребнавото заяждане. След това по случайност въпреки всичко бе допустимо да попаднеш на предаване му. Където първичната усмивка много бързо изчезваше и ставаше допустимо просто два часа да следиш с полемичен интерес това, което споделя и да разбираш добре за какво споделя на режисьора, че рекламите ще почакат, тъй като би трябвало да си довърши мисълта и толкова. Това изобщо не беше смешно - хехе, какъв брой е изкукал дъртият. Имаш мисъл, искаш да я довърши - давай и толкова. Да се оправят.
Нека кажа: безчет са изтренираните в обмислен и еднакъв глас водещи, чиято съществена задача е да овладеят и сантимента си, и мисълта си, с цел да " стоят добре на екран " и безпроблемно да продължат да преподписват лукративните си контракти. Това може да има доста общо с концепцията за кариера, само че няма доста общо с концепцията за независимост: а Вучков бе немислимо, брутално свободен човек. Едва ли ще ви се занимава, тъй като 5 минутно занимателно клипче в YouTube с него носи неимоверно по-големи изгоди за настроението, в сравнение с двучасов погром на политическия хайлайф в неприветливата и зле декорирана среда на студиата му през годините. Ясно е: живеем в поколението на петминутките на заниманието. Но това беше просто комизъм за надменни наивници и то подло подменящ ролята и напъните му.
Сега, във връзка гибелта му, непрекъснато върви думата " живописен ". Смея да настоявам - безумна. " Колоритен " бе таман обликът, създаван манипулативно от Господари на ефира повече от десетилетие. Всъщност бе напълно съответен, добре осведомен, следеше по-добре събитията от доста по-обиграни публицисти и най-важното: знаеше по какъв начин да ги интерпретира. В хлъзгавия свят на всички гледни точки разбираше, че това е импотентно занятие за медийни отличници с отразяващи функционалности и студен, само че и равен разум. Изпитваше същинско неспокойствие от работата си и знаеше, че тя се прави от едната чест, едната горделивост, прави се по този начин, както се стои на пазач. Като те махнат - махнат. От него идваха толкоз обективни и мощни рецензии против политици, че даже концепцията за цензура започваше да става невъзможна: като цензурираш нещо се хващаш там за една имитация, която си се изтървал, а не за това, че два часа си откачал и си пребил всички от Борисов до селски кмет. Върви го цензурирай. И една десета от казаното от него да бе произнесено в някоя от реномираните малките екрани, водещият щеше да изхвърчи и то с извънредно удивление за детската му храброст, която щеше да се заключи с въпроса: " Ти естествен ли си?! ".
Беше естествен, несъмнено. Може да е бил и най-нормалният от всички. Което постоянно е смешно: от Дон Кихот насам е смешно.
Но до момента в който пиша това от Господарите преди малко разгласиха клипче, озаглавено по този начин:
Момче на 12 години открадна кредитната карта на родителите си и отпътува на отмора в Бали.
Разбирам, че е допустимо продуцентите да са таман там. С кредитната карта на свободата може да отидеш на всички места.
Автор: Райко Байчев
Професорът би оценил всеобщите реакции след гибелта му - в обществените мрежи и по форумите. От тях проличава, че даже и да е страдал от високо самочувствие, то въпреки всичко не се е разминавало с високото утвърждение, което има към него. А може би има нещо алегорично в това, че Вучков си отпътува таман в Деня на независимостта - той беше изцяло самостоятелен човек и в случай че нещо ми пречи да напиша " един от дребното ", то е, че се чудя дали в последна сметка не е бил просто единственият.
Не ми се ще да бъда свадлив, само че въпреки всичко нещо прави усещане. Големият изчезнал във всичко, което се приказва сега за професора, са Господари на ефира. Предаването не съществува в ефир, само че има дейна страница във Фейсбук, дейни в обществените мрежи разпознаваеми фигури, продуценти, кореспонденти, всевъзможни. Обаче 12 и повече часа след гибелта на най-популярния им воин, никой от там не е споделил нищо. От време на време някои консуматори виждат същото и питат в мнения дали някой там няма да обели две шибани думи за професора. Но вместо това в страницата се качват клипове по какъв начин жена яде гъби за миене на чинии с мирис на лимон. Изглежда съгласно Господарите продължаваме да живеем в оня занимателен свят на ентъртейнмънта и нищо не може да ни отклони от него. А и непрекъснато получавам спонсорирани връзки за Забавното шоу на Рачков. Сигурен съм, че е доста занимателно, изключително за хората, чието схващане за комизъм към момента не се е отдалечило прекомерно надалеч от епохата на подхлъзването върху бананова кора.
Но остави това. С Вучков съществува един грамаден проблем, който никой от продуцентите, които трупаха рейтинг и пари през годините на гърба на професора, няма да има смелостта да признае. И той е, че таман поради Господарите ужасно доста хора години наред живяха с мисълта, че бай Юлиан е смешник, изветрял дъртофелник, маргинал от кабеларките, който се нуждае от логопед, психиатър и санитар. Но евентуално не съм бил единственият, който е минал през немалка изненада. Тази изненада настъпваше постоянно, когато в началото това, което си виждал от него, бяха фрагментираните смехории от света на бързия монтаж, пискливия смях, напомпания водещ, фалцетното лигаване, евтините лафове и дребнавото заяждане. След това по случайност въпреки всичко бе допустимо да попаднеш на предаване му. Където първичната усмивка много бързо изчезваше и ставаше допустимо просто два часа да следиш с полемичен интерес това, което споделя и да разбираш добре за какво споделя на режисьора, че рекламите ще почакат, тъй като би трябвало да си довърши мисълта и толкова. Това изобщо не беше смешно - хехе, какъв брой е изкукал дъртият. Имаш мисъл, искаш да я довърши - давай и толкова. Да се оправят.
Нека кажа: безчет са изтренираните в обмислен и еднакъв глас водещи, чиято съществена задача е да овладеят и сантимента си, и мисълта си, с цел да " стоят добре на екран " и безпроблемно да продължат да преподписват лукративните си контракти. Това може да има доста общо с концепцията за кариера, само че няма доста общо с концепцията за независимост: а Вучков бе немислимо, брутално свободен човек. Едва ли ще ви се занимава, тъй като 5 минутно занимателно клипче в YouTube с него носи неимоверно по-големи изгоди за настроението, в сравнение с двучасов погром на политическия хайлайф в неприветливата и зле декорирана среда на студиата му през годините. Ясно е: живеем в поколението на петминутките на заниманието. Но това беше просто комизъм за надменни наивници и то подло подменящ ролята и напъните му.
Сега, във връзка гибелта му, непрекъснато върви думата " живописен ". Смея да настоявам - безумна. " Колоритен " бе таман обликът, създаван манипулативно от Господари на ефира повече от десетилетие. Всъщност бе напълно съответен, добре осведомен, следеше по-добре събитията от доста по-обиграни публицисти и най-важното: знаеше по какъв начин да ги интерпретира. В хлъзгавия свят на всички гледни точки разбираше, че това е импотентно занятие за медийни отличници с отразяващи функционалности и студен, само че и равен разум. Изпитваше същинско неспокойствие от работата си и знаеше, че тя се прави от едната чест, едната горделивост, прави се по този начин, както се стои на пазач. Като те махнат - махнат. От него идваха толкоз обективни и мощни рецензии против политици, че даже концепцията за цензура започваше да става невъзможна: като цензурираш нещо се хващаш там за една имитация, която си се изтървал, а не за това, че два часа си откачал и си пребил всички от Борисов до селски кмет. Върви го цензурирай. И една десета от казаното от него да бе произнесено в някоя от реномираните малките екрани, водещият щеше да изхвърчи и то с извънредно удивление за детската му храброст, която щеше да се заключи с въпроса: " Ти естествен ли си?! ".
Беше естествен, несъмнено. Може да е бил и най-нормалният от всички. Което постоянно е смешно: от Дон Кихот насам е смешно.
Но до момента в който пиша това от Господарите преди малко разгласиха клипче, озаглавено по този начин:
Момче на 12 години открадна кредитната карта на родителите си и отпътува на отмора в Бали.
Разбирам, че е допустимо продуцентите да са таман там. С кредитната карта на свободата може да отидеш на всички места.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ